РОЛЯТА НА ПЕРИОДИЧНИЯ ПЕЧАТ В СОЦИАЛНИЯ И КУЛТУРЕН ЖИВОТ НА ОМУРТАГ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Най-динамична връзка за културна комуникация през Възраждането се явява периодичният печат. Той се превръща в един своеобразен летопис на своето време и подхождайки критично към неговия прочит, е един от източниците за проучване епохата на Възраждането. Вестник „Дунав” 1865-1877 г. е издаван в град Русе и защитава реформаторската политика на новия управител на Дунавския вилает Мидхат паша. Като служебно издание се изпраща във всички по-големи селища в българските земи и особено в Дунавския вилает. Вестникът е информационен и като такъв оповестява стопански, административни, правни и други вести. Дописките от гр. Омуртаг и за него съдържат именно сведения от такъв характер: 1866 г. – промяна в административното управление. Всяка година се публикуват съобщения с информационен характер: 1870 г. телеграфните линии са готови, 1873 г. за проучване на солените води в Омуртаг, 1874 г. за продажба на десятъка. Във вестника се поместват съобщения за залавяне на разойници, за обири, за откриване на училища и др.

През 60-те и 70-те години на ХІХ в. от Омуртаг все по-често се изпращат съобщения и дописки, които касаят най-вече културно-просветния живот в града. През 1862 г. сп. „Български книжици” отбелязва напредъка на училището в Омуртаг. За доброто му състояние школските епитропи в 1863 г. изпращат похвална дописка до вестник „България” за учителя Хаджи Стефан и проведените изпити. През същата година отново във вестник „България” е поместена протестна дописка, подписана от „Сички Османпазарлийци”, срещу гръцкото духовенство. По своя характер вестник „България” е обществено-политически, който пропагандира уния с католическата църква, и споменатата дописка завършва с призив за обединение с католическата църква, който едва ли е бил споделян от „сички османпазарлийци”.

Възрожденският периодичен печат заема трайно място в социалния и културния живот на българското общество от всякакъв характер – стопански, социални, културни. Всяко по-голямо селище се e стремяло да отрази по-пълно своя обществен живот, като по този начин да свърже своя живот с този на цялото българско общество. През 70-те години на ХІХ век в Омуртагския край се засилват размириците, което оказва влияние върху цялостния живот в Омуртаг и околните села. За тези събития вестник „Турция” пише: „От няколко години насам ний се намираме в едно твърде жалостно положение... Причините за това скръбно състояние са многобройни, но главно са изпадането на местната търговия и разбойничеството, което опустошава страната ни...”.

Светлина и радост в живота на омуртагчани в тези трудни и несигурни времена са струили от просветните и културни огнища. В пътепис, поместен във вестник „Право”, един пътник разказва: „Голяма похвала заслужават османпазарчани, господин редакторе, защото аз през други двойно и тройно по-големи селища минавах, но не видях такава наредба в училищата...”.

Периодичният печат през епохата на Възраждането се утвърждава като най-влиятелна обществена трибуна и навлиза трайно в културния живот на Омуртаг. В града с абонамент се получава списание „Училище”, вестник „Гайда” на П.Р.Славейков, вестник „Източно време” с настоятел от Омуртаг г-н Петров, списание „Слава” с настоятел М.Н.Мустаков. От града са изпратени дописки и за него са публикувани такива в списание „Български книжици”, вестниците „Съветник”, „Македония”, „Век”, „Право”, „Свобода”, „Независимост” и други, а това е и един от показателите за участието на омуртагчани в общонационалното движение за свобода и независимост.

Едно от най-старите учреждения на Омуртаг, създадено още преди Освобождението, е телеграфопощенската станция. Непосредствено след Освобождението тя се обслужва от един началник, един телеграфист и един раздавач. Станцията е била свързана чрез телеграфни линии с Търговище, Котел, Велико Търново и Върбица. Телефонни линии по това време все още не са прекарани. Пощата се разнася по селата с каруци.

Бързото нарастване на пощенските услуги в града съдейства за развитието преди всичко на търговията чрез пощенските парични записи, а също така и за общокултурното израстване на гражданите – чрез осигуряването на вестници, списания и друга печатна литература за задоволяване на духовните потребности на населението. “През 1895 г. в града са получени 18 360 броя вестници без абонамент и 4 134 печатни произведения”.

В края на миналия век към основните училища започват да се изграждат училищни библиотеки. Основаното през 1870 г. от Петър Янакиев читалище /преименувано през 1893 г. на „Околийска библиотека”/ “си поставя като основна задача да просвещава своите членове чрез четене на вестници и провеждане на беседи”. “През 1996г. читалището разполага с 260 тома книги – политическа и художествена литература, получава 15 броя вестници и 18 периодични списания”. През 1924 г. броят на книгите е вече 2138. Също така библиотеката към читалището се абонира за изданията на Ив.Г.Христов, получава дарения от Министерството на народната просвета, закупува и други книги.

Дейността на Османпазарската околийска библиотека е значима, защото миналото на тази културно-просветна организация е неделима част от миналото и на читалището, и на града. За щастие голяма част от основните документи на Османпазарската околийска библиотека са запазени в доста добро състояние и се съхраняват в Държавен архив – Търговище, в архивен фонд 116 К – Народно читалище „Отец Паисий” – гр.Омуртаг. Библиотеката е абонирана за вестниците „Държавен вестник”, „Свобода”, „Новини”, „Народни права”, „Знаме”, „Млада България”, „Мир”, „Ученически глас”, „Народно съзнание”, „Освобождение”, руското списание „Нива”, сп. „Мисъл” и „Труд”, турските задгранични вестници „Ватан” (излизащ в Босна) и „Индам” (печатан в Истанбул).

От името на околийската библиотека се изнасят сказки на различни теми: „Следствията от употребата на алкохола” с автор Петър Тодоров, „Нашето економическо положение” и пр.

“През 1895 г. към читалището е сформиран смесен хор, ръководен от учителя Бони Мамолов”. Организирани са тамбурашки оркестър и курсове за танци от лекаря Минасян. Оркестърът заучава и изпълнява откъси от оперети и други музикални мотиви, с които съдейства за повишаване на музикалната култура на населението.

Едно от основните направления за разпространението на духовната култура в града и околията е театралната дейност. За тази цел “през 1894 г. с доброволни средства е построен театрален салон в двора на християнската църква”.

Най-общодостъпната и най-атрактивна част от дейността на библиотеката са вечеринките, увеселенията и театралните представления. На сцената на малкия провинциален градец, с усилията на местната интелигенция, се раждат образи и оживяват произведения от стари и съвременни български и чужди автори. Това „театро” възпитава османпазарчани в дух на съпричастност към съвременната култура, формира техния художествен усет, задоволява естетическите им потребности. На театралнота сцена оживяват десетки пиеси: „Многостадална Геновева”, „Хубавата Сидония”, „Ивайло” /Иван Вазов/, „Иванко” /Васил Друмев/, „Разбойници” /Шилер/, „Ернани”, „Анжело” /Виктор Юго/, „Хъшове” /Иван Вазов/, „На дъното” /М. Горски/, „Бургграфите”, „Укротяване на опърничавата” /Шекспир/, „Кървавата македонска сватба” /Войдан Чернодрински/, „Граничари”, „Лионският куриер” /Моро/, „Семейството на престъпника” /П.Джакомети/, „Желязната маска”, „Двете сирачета” /А. д’ Анри и Пиел Кормон/, „Силата на мрака” /Л.Н.Толстой/, „Братя Карамазови /по романа на Достоевски/, „Чест” /К.Зидерман/, „Коварство и любов” /Шилер/ и много др. Артистите, участвали в пиесите са били любители. През деня те са били учители, работници, калфи и майстори, а вечер се отдавали на магията на театралното изкуство.

След построяване на новия салон, който е собственост на библиотеката, всички градски дружества и гостуващи трупи правят вечеринки и дават представления на новата сцена.

През 1928 г. читалищното настоятелство решава незабавно да закупи и инсталира в града киноапаратура. От началото на 1929 г. в Омуртаг започват да се организират „киновечеринки”. Първите филми се доставят от киноразпространителните фирми „Устрем” – Варна и „Хемус” – София.

Стопанското и културно развитие на град Омуртаг е една често дискутирана тема на страниците на вестниците, излизащи в града от 1903 година до 1944 година. Познати са 17 заглавия на вестници като повечето са отпечатани в омуртагските печатници на М. Менгишев и сие, “Просвета” на Ст. Жечев гр. Котел, гр. Ески Джумая (дн. Гр. Търговище).

Продължителността на издаване на отделните вестници е различна. Тя варира от няколко броя до няколко години. Причините за различната продължителност на издаване на вестниците са обикновено финансови и технически. Те излизат главно като независими, информационни вестници за литература, обществен живот, стопанство, политика, култура и просвета. Редакторите им не са професионални журналисти. Те са учители, адвокати, търговци и пр. Например търговецът Бончо Матеев е редактор на вестник “Османпазарски вести” и вестник “Омуртагски вести”, адвокатът Илия Б. Друмев изпълнява и длъжността редактор на вестник “Сигнал” и т.н. Статиите във вестниците се пишат от учители, лекари, чиновници, занаятчии, търговци и пр. Някои от тях се подписват с истинските си имена, а други използват псевдоними като “Черноризец”, “Големанов”, “Гранит”, “Гражданин”, “Селянин”, “Горняка”. Всички те пишат за проблемите на малкото градче и неговата околия. “Превръщат страниците на вестниците в “огледало” на обществено-политическия, стопанския и културния живот, във фактор за “културното повдигане “ на живеещите в града и околията.” След Освобождението град Омуртаг постепенно изостава в развитието на стопанския и културния живот. Градът изпада в “забвение” и “застой”. Ето защо трябва да се извърши издигане на образованието на по-високо ниво, да се води активна културна и просветна дейност, населението трябва да бъде добре информирано за събитията от страната и района чрез печата, за да е грамотно, знаещо и да просперира.

Сред вестниците, излизащи в омуртагско в периода 1903 – 1944 г. са:

• в. “Защита”, 1909 г., година І, бр. 1-4. Редактор на изданието е Симеон Панайотов. Издава се от печатниците Спас Попов гр. Шумен и “Единство” – гр. Ески Джумая (дн. Омуртаг);

• в. “Герловски глас”, 1910 – 1911 г. с редактор Бянко Дончев, печатница В. Д. Бянов гр. Котел;

• в. “Сигнал”, 1914 г. – седмичник с редактор Симеон Панайотов. Печатница М. Менгишев гр. Осман пазар (дн. Омуртаг);

• в. “Османпазарски вести”, 1927 – 1934 г., година І-ІІІ, бр. 1-110 – независим седмичник с редактор Бончо Матеев, печатница Братя Стаматови;

• в. “Османпазарски глас”, 1930 – 1931 г., бр. 1-25 – независим вестник за култура и обществен живот. Редактор Ж.С.Тюфекчиев. Печатница Ж.С.Тюфекчиев и син, гр. Омуртаг;

• в. “Дело”, 1931 година І, р. 1-4. Редактор Симеон Панайотов, печатница Димитров и Бянов – гр. Котел);

• в. “Омуртагски вести”, 1935 – 1940 г., бр. 1-51 – вестник за култура и стопанство. Редактор Бончо Матеев. Печатница Братя Стаматови – Омуртаг;

• в. “Стрела”, 1931 г., бр. 1-13.- независим информационен вестник за политика и просвета. Редактор Петър С. Узунов. Печатница Ив. Кареев – гр. Ески Джумая (дн. Търговище);

• в. “Нова стрела” /продължение на в. “Стрела”/, 1931 – 1932 г., бр.15-35. Редактор Илия Б. Друмев. Печатница “Просвета” гр. Осман пазар (дн. Омуртаг);

• в. “Свободна трибуна”, 1933 – 1943 г., година І-VІІІ, бр. 1-169 – независим информационен вестник за политика, литература и просвета. Редактор – Георги Сахатчиев, печатница Ст.Ж.Тюфекчиев гр. Осман пазар (Омуртаг);

• в. “Звънче”, 1937 – 1938 г., бр. 1-10 – издава се от Омуртагско просветно дружество. Печатница “Просвета” гр. Омуртаг;

• в. “Ученическо творчество”, 1937 – 1940 г., бр. 1-5 – издава се от Народна смесена прогимназия с. Малоградец. Печатница Дт. Ж. Тюфекчиев и син, гр. Омуртаг;

През първата половина на ХХ век два вестника съобщават на страниците си, че са приети за членове на Съюза на журналистите – вестник “Османпазарски глас” през 1930 г. и в. “Османпазарски вести” през 1931 г.

След 90-те години на ХХ век културно-просветната дейност в община Омуртаг започва отново да замира. Причините за това са главно икономически. Но днес общината стабилизира положението си като се опитва да привлече инвеститори от страната и чужбина. Наблюдава се възраждане на старите културни традиции.

Сред вестниците, излизащи в омуртагско в периода 1903 – 1944 г. са:

• в. “Герловски глас”, 1910 – 1911 г. с редактор Бянко Дончев, печатница В. Д. Бянов гр. Котел;

• в. “Дело”, 1931 година І, р. 1-4. Редактор Симеон Панайотов, печатница Димитров и Бянов – гр. Котел);