Меню Затваряне

Характеристики на Общината

Община Омуртаг е разположена в източната част на Предбалкана. Общината включва части от историко-географските области Герлово и Сланик. Екологичната характеристика на община Омуртаг е отлична. Благоприятното географско разположение и съхранената природна среда създават условия за развитието на селски, ловен и риболовен туризъм. Районът разполага с богати дивечови запаси. На 16 км. от гр. Омуртаг се намира вр. Лисец 1130 м.

Омурта̀г е град в област Търговище, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Омуртаг. Населението на града към края на 2009 година е 8 725 жители, което го прави третото по големина населено място в областта.

Първите известни обитатели на района са от новокаменната епоха. С развитието на цивилизацията по българските земи, околностите на Омуртаг продължават да привличат заселници. Благоприятните природни условия обуславят наличието на човешки заселници още от 6 век пр.н.е.. Областта е включена в голямата укрепителна система, създадена от византийския император Юстиниан.

През средните векове Омуртагският край се оформя като важен възел. Той е близо да старите български столици Плиска и Преслав, до ниските проходи на Стара планина – Котленски и Върбишки.

Първите писмени свидетелства за днешния град Омуртаг са от 17 век. В турските данъчни регистри той е посочен като център на кааза с името Осман пазар. В икономически план селището става средище на занаятчийското производство и търговията.

По време на руско-турската освободителна война той е бил опожарен. Градът е освободен на 27 януари 1878 година от 11-та Пехотна дивизия, начело с генерал Ернрот. От стария град са запазени източноправославният църковен храм „Свети великомъченик Димитър“ (от 1851), Мензилишката чешма (от 1779) и 6 възрожденски къщи в национален стил. Най-забележима е къщата на Баба Иванка Хаджийката (построена през 1876 година от Уста Генчо Кънев), в която по време на Освободителната война е укрила 200 жени и деца.

След Освобождението Осман пазар преживява значителни демографски промени. Турското население се изселва и на негово място идват българи от Трънско и Кюстендилско. Градът продължава да бъде средище на икономически и културен живот в областта, център на окръжие, а по-късно – и на околия.

През 1934 година градът получава сегашното си име в чест на българския кан Омуртаг.