Омурта̀г е град в област Търговище, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Омуртаг. Населението на града към края на 2009 година е 8 725 жители, което го прави третото по големина населено място в областта.
Първите известни обитатели на района са от новокаменната епоха. С развитието на цивилизацията по българските земи, околностите на Омуртаг продължават да привличат заселници. Благоприятните природни условия обуславят наличието на човешки заселници още от 6 век пр.н.е.. Областта е включена в голямата укрепителна система, създадена от византийския император Юстиниан.
През средните векове Омуртагският край се оформя като важен възел. Той е близо да старите български столици Плиска и Преслав, до ниските проходи на Стара планина – Котленски и Върбишки.
Първите писмени свидетелства за днешния град Омуртаг са от 17 век. В турските данъчни регистри той е посочен като център на кааза с името Осман пазар. В икономически план селището става средище на занаятчийското производство и търговията.
По време на руско-турската освободителна война той е бил опожарен. Градът е освободен на 27 януари 1878 година от 11-та Пехотна дивизия, начело с генерал Ернрот. От стария град са запазени източноправославният църковен храм „Свети великомъченик Димитър“ (от 1851), Мензилишката чешма (от 1779) и 6 възрожденски къщи в национален стил. Най-забележима е къщата на Баба Иванка Хаджийката (построена през 1876 година от Уста Генчо Кънев), в която по време на Освободителната война е укрила 200 жени и деца.
След Освобождението Осман пазар преживява значителни демографски промени. Турското население се изселва и на негово място идват българи от Трънско и Кюстендилско. Градът продължава да бъде средище на икономически и културен живот в областта, център на окръжие, а по-късно – и на околия.
През 1934 година градът получава сегашното си име в чест на българския кан Омуртаг.